Oct 2, 2009, 1:17 PM

Безсъница 

  Poetry » Phylosophy
1082 0 8

Безсъница

 

Часът е два. Защо не спиш?

Зеленото на скайпа ти потрепва.

И ти ли като мен звезди броиш,

и като мен ли самотата те обсебва?

 

Звъниш ми плахо  и гласът,

във сънищата, който ме вълнува,

разцепва тишината и на пръсти

във моята безсънна нощ нахлува.

 

Не искаш да разбирам, че си сам –

играеш ми поредния театър.

Излишно е,  в пиесата на самотата

и аз играя. И съм неин автор.

© Дорика Цачева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??