2 окт. 2009 г., 13:17

Безсъница 

  Поэзия » Философская
1081 0 8

Безсъница

 

Часът е два. Защо не спиш?

Зеленото на скайпа ти потрепва.

И ти ли като мен звезди броиш,

и като мен ли самотата те обсебва?

 

Звъниш ми плахо  и гласът,

във сънищата, който ме вълнува,

разцепва тишината и на пръсти

във моята безсънна нощ нахлува.

 

Не искаш да разбирам, че си сам –

играеш ми поредния театър.

Излишно е,  в пиесата на самотата

и аз играя. И съм неин автор.

© Дорика Цачева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??