ria (Гергана Иванова)
284 3180
May 1, 2009, 8:56 PM

Безсъница 

  Poetry » Love
975 0 24

Късно е. Да можех да заспя...

Знам. И този път ще съм дневална.

Гледа ме от упор пак нощта,

с точност до микрон маниакална.

 

Тихо е. Животът - паяк стар,

утре-то заплита за мухите.

Моят болен умствен инвентар

в твоя лик, все тъй, реди звездите.

 

Глух картеч в душата прокънтя -

нощният кълвач на съвестта ми.

Пак бродира в топлата стена

фрески от въпроси премълчани.

 

Колеблив е лунният фитил -

зрънце от надежда на сираче.

Полужив, и Господ се е скрил -

вярата изгубил, да поплаче.

 

© Гергана Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??