ria (Гергана Иванова)
284 3180
1 may 2009, 20:56

Безсъница 

  Poesía » De amor
974 0 24

Късно е. Да можех да заспя...

Знам. И този път ще съм дневална.

Гледа ме от упор пак нощта,

с точност до микрон маниакална.

 

Тихо е. Животът - паяк стар,

утре-то заплита за мухите.

Моят болен умствен инвентар

в твоя лик, все тъй, реди звездите.

 

Глух картеч в душата прокънтя -

нощният кълвач на съвестта ми.

Пак бродира в топлата стена

фрески от въпроси премълчани.

 

Колеблив е лунният фитил -

зрънце от надежда на сираче.

Полужив, и Господ се е скрил -

вярата изгубил, да поплаче.

 

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??