Безсъние

May 29, 2009, 7:39 AM

Poetry » Love

548 0 3

Понякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име.
Сънят отстъпва бързо заглушен
от порива на моя сдържан вик,
ела и прегърни ме.
Поспри със своите ръце
настъпващата моя зима.
Но аз не искам затова,
на твойте пролетни цветчета сняг да има.
Нима това ще стане в утринта
и как студът от разстоянията плаши. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безсъние

Want to read more?

Random works