Безсъние

29 may 2009, 7:39

Poesía » De amor

546 0 3

Понякога се будя през нощта
и втурва се във мислите ми
твойто име.
Сънят отстъпва бързо заглушен
от порива на моя сдържан вик,
ела и прегърни ме.
Поспри със своите ръце
настъпващата моя зима.
Но аз не искам затова,
на твойте пролетни цветчета сняг да има.
Нима това ще стане в утринта
и как студът от разстоянията плаши. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безсъние

Искате да прочетете повече?

Propuestas