Не знам за теб, но преполагам -
и ти навярно, като мен не спиш...
Мечтаеш някоя звезда да падне,
ала не падат тази нощ. Уви.
И аз, застанал пред прозореца,
измислям нови небеса.
Под тях те търся, ровя облаци,
и пращам дъжд на сърчица.
Защото знам, че си така дъждовна,
за този влюбен есенник не знаеш.
Кога валя по теб, любовно?
Но спри тъй тъжно да ридаеш... ...