Не знам за теб, но преполагам -
и ти навярно, като мен не спиш...
Мечтаеш някоя звезда да падне,
ала не падат тази нощ. Уви.
И аз, застанал пред прозореца,
измислям нови небеса.
Под тях те търся, ровя облаци,
и пращам дъжд на сърчица.
Защото знам, че си така дъждовна,
за този влюбен есенник не знаеш.
Кога валя по теб, любовно?
Но спри тъй тъжно да ридаеш... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up