25 sept 2019, 16:03

Безсъние 

  Poesía » De amor
589 7 9
Не знам за теб, но преполагам -
и ти навярно, като мен не спиш...
Мечтаеш някоя звезда да падне,
ала не падат тази нощ. Уви.
И аз, застанал пред прозореца,
измислям нови небеса.
Под тях те търся, ровя облаци,
и пращам дъжд на сърчица.
Защото знам, че си така дъждовна,
за този влюбен есенник не знаеш.
Кога валя по теб, любовно?
Но спри тъй тъжно да ридаеш... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??