Душата ми плаче...,
Сърцето разбито се бори с тъга,
живея с мъка, която
по- силна от мен е сега!
Очите ми тъжни все плачат
сами в самотата с разбити мечти.
Сама съм с болка, която
прогони съня ми дори!
Питам съдбата – има ли смисъл?
Съдба твърде жестока
убила безгрижните дни!
Не няма, зная защото много боли!
Не искам болка за спътник в живота,
не искам разбити мечти.
Не искам приятели мои
веч от живота нищо дори!
Животът е кратък, НЕ иска ме вече!
Не зная защо! Може би преча!
Но зная едно, живот със сълзи
не искам го вече!
Остава само Сбогом
да кажа на всички мечти,
приятели верни и
безгрижните слънчеви дни!
Сбогом мечти, сбогом приятели мои,
сбогом слънчеви, радостни дни
Сбогом ви казвам, защото.......
защото, животът ме ПОБЕДИ!
© С. П. All rights reserved.