Душата ми плаче...,

Сърцето разбито се бори с тъга,

живея с мъка, която

по- силна от мен е сега!

Очите ми тъжни все плачат

сами в самотата  с разбити мечти.

Сама съм с  болка, която

прогони съня ми  дори!

Питам съдбата – има ли смисъл?

Съдба твърде жестока

убила безгрижните дни!

Не няма, зная защото много  боли!

Не искам болка за спътник в живота,

не искам разбити мечти.

Не искам приятели мои

веч от живота  нищо дори!

Животът е кратък, НЕ иска ме вече!

Не зная защо! Може би преча!

Но зная едно, живот със сълзи

 не искам го вече!

Остава само Сбогом

да кажа на всички мечти,

приятели верни и

безгрижните слънчеви дни!

Сбогом мечти, сбогом приятели мои,

сбогом  слънчеви, радостни дни

Сбогом ви казвам, защото.......

защото, животът ме ПОБЕДИ!