ANONIMNIQ (Георги)
26 9
Jan 18, 2016, 5:45 PM

Безсънни чувства 

  Poetry » Love
392 0 3

Седя до късно в тъмната си стая,

загледан във монитора пред мен

и пуша пак поредната цигара -

не спал и вече много уморен.

 

В слушалките звучи позната песен.

За кой ли път я слушам тая вечер?

А пътят към сърцето ми е лесен -

по него ти не би поела вече.

 

Потъвам в мрака, мъничко отчаян.

В очите ми се губи всеки ред.

Изгубил пак надежда за промяна,

редя пред мен поредния куплет.

 

Надявах се, че ти поне ще пишеш,

зачудена какво се случва с мен,

но сам във мрака тихичко въздишам -

отчаян и от чакане сломен.

 

И все си мисля, че ще ме потърсиш,

ще питаш как съм и защо мълча.

Но знам, че всъщност всичко вече свърши,

а аз самотен в тъмното тъжа.

 

Седя до късно в тъмната си стая.

Мониторът премига уморен.

А ти мълчиш и пак надежда няма.

Остава само празнотата в мен.

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??