Седя до късно в тъмната си стая,
загледан във монитора пред мен
и пуша пак поредната цигара -
не спал и вече много уморен.
В слушалките звучи позната песен.
За кой ли път я слушам тая вечер?
А пътят към сърцето ми е лесен -
по него ти не би поела вече.
Потъвам в мрака, мъничко отчаян.
В очите ми се губи всеки ред.
Изгубил пак надежда за промяна,
редя пред мен поредния куплет. ...