Безсънни нощи
Отново чувствата съдират сърцето ми.
То плаче и крещи в нощта.
Никой не го вижда, никой не го чува.
Затова то умира в самота.
Пак се опитвам да открия смисъл в живота си.
Пак заблуден и объркан напред вървя.
Благодарен за живота и осъден от съдбата.
Пред съда на любовта стоя и плача за теб.
КАК ДА ЗАСПЯ?
Съжалявам себе си и търся края на всичко това.
Жертвам всичко свое за любовта, а не откривам ...