Безсънни нощи

                                     Отново чувствата съдират сърцето ми.

                                                То плаче и крещи в нощта.
                                      Никой не го вижда, никой не го чува.

                                               Затова то умира в самота.
                                    Пак се опитвам да открия смисъл в живота си.

                                    Пак заблуден и объркан напред вървя.

                                    Благодарен за живота и осъден от съдбата.

                                    Пред съда на любовта стоя и плача за теб.

                                                             КАК ДА ЗАСПЯ?
                                   Съжалявам себе си и търся края на всичко това.

                                   Жертвам всичко свое за любовта, а не откривам

                                   Лъжа себе си с мечти и надежди и слагам онази

                                  Мъча се да забравя и да продължа, но усещам болка.

                                  Или ще продължа или ще умра.