Безсънно

Nov 17, 2007, 11:23 AM

Poetry » Phylosophy

976 0 26

Спусне ли се тайнствен здрачът,
властна - грабва ме нощта.
А душата тихо плаче
за изгубени неща -
за помръкнали надежди
и несбъднати мечти...
Чезне перлената нежност,
а животът си лети...
Пак разпъват ме въпроси
и не мога да заспя...
Болката в душата нося.
... И се ражда песента...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Безсънно

Want to read more?

Random works