Безсънно

17.11.2007 г., 11:23 ч.

Поезия » Философска

991 0 26

Спусне ли се тайнствен здрачът,
властна - грабва ме нощта.
А душата тихо плаче
за изгубени неща -
за помръкнали надежди
и несбъднати мечти...
Чезне перлената нежност,
а животът си лети...
Пак разпъват ме въпроси
и не мога да заспя...
Болката в душата нося.
... И се ражда песента...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Безсънно

Искате да прочетете повече?

Предложения