Jul 2, 2009, 5:58 PM

Безумност 

  Poetry » Love
584 0 1

 

В устините ти вишневи познах

топлината на кадифената целувка.

Приюти ме в обятията си от чужди дяволи -

с омайно биле да не съм окована!

 

Чувствам те навсякъде, като че ли това

е мечта и неестествено родена

от паднал ангел от синия таван

приканен да пази една земна жена.

 

Сляпа любов да изживеем,

 като две  факли да горим,

сякаш сме изживели един нелеп ден

на двама безумници неутолени.

© ДИМА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре де, какво му е поетичното? Най-обикновена проза с излишни нови редове. Нито ритъм, нито рима... Нищо.
Random works
: ??:??