2 jul 2009, 17:58

Безумност 

  Poesía » De amor
583 0 1

 

В устините ти вишневи познах

топлината на кадифената целувка.

Приюти ме в обятията си от чужди дяволи -

с омайно биле да не съм окована!

 

Чувствам те навсякъде, като че ли това

е мечта и неестествено родена

от паднал ангел от синия таван

приканен да пази една земна жена.

 

Сляпа любов да изживеем,

 като две  факли да горим,

сякаш сме изживели един нелеп ден

на двама безумници неутолени.

© ДИМА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре де, какво му е поетичното? Най-обикновена проза с излишни нови редове. Нито ритъм, нито рима... Нищо.
Propuestas
: ??:??