Безумност

dimibs (ДИМА)
49 183

2 jul 2009, 17:58

Poesía » De amor

572 0 1

В устините ти вишневи познах

топлината на кадифената целувка.

Приюти ме в обятията си от чужди дяволи -

с омайно биле да не съм окована!

Чувствам те навсякъде, като че ли това

е мечта и неестествено родена

от паднал ангел от синия таван

приканен да пази една земна жена.

Сляпа любов да изживеем,

като две факли да горим,

сякаш сме изживели един нелеп ден

на двама безумници неутолени.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

LeChevalier (Тошко)

2009-07-02T23:14:31+03:00

Добре де, какво му е поетичното? Най-обикновена проза с излишни нови редове. Нито ритъм, нито рима... Нищо.