Nov 29, 2022, 6:45 AM

Безусловно 

  Poetry » Love
432 4 13
И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха,
не е доказан още смъртен случай.
Нима от всяка следваща строфа,
душата ми тръгва с бистър ручей?
И все пак,нещо в нея тихо стърже...
Кому съм тръгнал да се обяснявам?
Дните,след нощите умират бързо.
А нощите са тайнство на забравата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Random works
: ??:??