И така реших безусловно накрая:
чувствата си да оставя безутешни.
Каквото е било, едва ли ще узная,
след годините на епохални грешки.
Това,че живях в нашата епоха,
не е доказан още смъртен случай.
Нима от всяка следваща строфа,
душата ми тръгва с бистър ручей?
И все пак,нещо в нея тихо стърже...
Кому съм тръгнал да се обяснявам?
Дните,след нощите умират бързо.
А нощите са тайнство на забравата.