Aug 4, 2010, 1:00 PM

Безвременно 

  Poetry » Love
635 0 0

 

 

Когато бяла е нощта - ела!

Луната-грозд е станала на вино,

а погледите - слети във вълна -

копнежно и безкрайно синьо...!

Не чакай повик или знак! Ела!

Защото знаеш, че ме има!

Че аз съм само в тази пустота,

наречена със твойто име!

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??