4 ago 2010, 13:00

Безвременно 

  Poesía » De amor
636 0 0

 

 

Когато бяла е нощта - ела!

Луната-грозд е станала на вино,

а погледите - слети във вълна -

копнежно и безкрайно синьо...!

Не чакай повик или знак! Ела!

Защото знаеш, че ме има!

Че аз съм само в тази пустота,

наречена със твойто име!

© Мариана Папазикова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??