Jul 9, 2024, 7:54 PM

Безвремие 

  Poetry » Love, Other
261 1 0
Отпивам глътката поредна от момент безкраен,
отпивам, а пък вятърът долива ли, долива ми - тъга.
И изплува пак картина сива, спомен таен,
Чак я чувам как ридае,моята душа.
Търси, лута се из тоз пейзаж застинал,
гмурка се във облаците тъмни, хладни,
дави се в пореден стон отчаян,
и изплува - пак сама.
Дъжд нашепва, капчици шушукат нежно
и редят, мозайката на път забравен,
и кроят, блед образ, някога омаен...
...сладък миг от ...вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Поповски All rights reserved.

Random works
: ??:??