Отпивам глътката поредна от момент безкраен,

отпивам, а пък вятърът долива ли, долива ми - тъга. 

И изплува пак картина сива, спомен таен,

Чак я чувам как ридае,моята душа. 

Търси, лута се из тоз пейзаж застинал, 

гмурка се във облаците тъмни, хладни, 

дави се в пореден стон отчаян,

и изплува - пак сама.

Дъжд нашепва, капчици шушукат нежно 

и редят, мозайката на път забравен, 

и кроят, блед образ, някога омаен...

...сладък миг от ...вечността.