Nov 3, 2005, 9:56 PM

Безвремие 

  Poetry
922 1 0
Часът в очакване отлита,
но няма край безкрайността...
От пустотата паяжини сплитам,
вися на края на реалността...
Секундите текат опропастени,
достигат с капки сила до ръба,
политат в него заличени
и сливат се с нищожеството на мига...
Мъчително натяга тишината,
а времето е неподвижно застояло...
Неосъзнато търся самотата,
макар безсмислено е да избягам... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Буба All rights reserved.

Random works
: ??:??