3 nov 2005, 21:56

Безвремие 

  Poesía
921 1 0
Часът в очакване отлита,
но няма край безкрайността...
От пустотата паяжини сплитам,
вися на края на реалността...
Секундите текат опропастени,
достигат с капки сила до ръба,
политат в него заличени
и сливат се с нищожеството на мига...
Мъчително натяга тишината,
а времето е неподвижно застояло...
Неосъзнато търся самотата,
макар безсмислено е да избягам... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Буба Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??