Mar 28, 2008, 8:15 AM

Безвремие...  

  Poetry
574 0 3

В сладка дрямка са потънали мислите...
Тревогата - нежно пропъдена.
Спомените отдавна изтрити...
Днес съм поканила само усмивките!

 

 

 

Затъжила се бях по светулките,
удавили се в сълзите солени...
Заразих и цвеята с депресия,
свили са се тъжно в шушулките!

 

 

 

Наоколо - пълно безвремие...
Църковните камбани даже мълчат.
Слънцето тъжно се скри зад комините,
но пак ще изгрее, имам търпение!

 

 

 

Желание неистово блика във мен.
За ново начало, по-светло от лъч...
Нека започне време на осъзнаване,
че животът е миг, за нас отреден!

 

 

 

 

 

© ДРУГА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Как съм го пропуснала-прекрасен стих!
    Много ми хареса!поздрав!
  • Звучи ми искренно и тъжно, но красиво!
    с обич, Дона.
  • Много е хубаво. Само малко ми се губи ритъма като го чета, но просто може би не го чета правилно. УСПЕХ!
Random works
: ??:??