28.03.2008 г., 8:15 ч.
Безвремие...
В сладка дрямка са потънали мислите...
Тревогата - нежно пропъдена.
Спомените отдавна изтрити...
Днес съм поканила само усмивките!
Затъжила се бях по светулките,
удавили се в сълзите солени...
Заразих и цвеята с депресия,
свили са се тъжно в шушулките!
Наоколо - пълно безвремие...
Църковните камбани даже мълчат.
Слънцето тъжно се скри зад комините,
но пак ще изгрее, имам търпение!
Желание неистово блика във мен.
За ново начало, по-светло от лъч...
Нека започне време на осъзнаване,
че животът е миг, за нас отреден!
© ДРУГА Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Звучи ми искренно и тъжно, но красиво!
с обич, Дона. -
Много е хубаво. Само малко ми се губи ритъма като го чета, но просто може би не го чета правилно. УСПЕХ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много ми хареса!поздрав!