Jul 4, 2008, 6:21 PM

Безвъзвратно 

  Poetry » Love
1674 0 14
 

 

Раменете ми пак потреперват безмълвно.

Взе ми лятото, слънцето взе!

И в прозореца  есенни мълнии

днес отпускат смирено криле.

 

Каза ми нещо - какво - не запомних.

Ала света ми изведнъж опустя,

щом се спусна над мен небосклона

и обрамчи света в тъмнина.

 

И  защо да говоря, кажи ми?

От предишното само спомен изгря -

една недокосната, недостижима,

преизмамна половинка дъга...

© Мария Гюзелева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??