4 jul 2008, 18:21

Безвъзвратно 

  Poesía » De amor
1675 0 14
 

 

Раменете ми пак потреперват безмълвно.

Взе ми лятото, слънцето взе!

И в прозореца  есенни мълнии

днес отпускат смирено криле.

 

Каза ми нещо - какво - не запомних.

Ала света ми изведнъж опустя,

щом се спусна над мен небосклона

и обрамчи света в тъмнина.

 

И  защо да говоря, кажи ми?

От предишното само спомен изгря -

една недокосната, недостижима,

преизмамна половинка дъга...

© Мария Гюзелева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??