Правя всичко – без остатък,
без да искам и без дълг.
Приемам те такава – крехка,
буря, пламък, светъл лъч.
Показвам ти – с очи, с ръцете,
с всяка дума, с всеки жест,
че любовта не е победа,
а дом, в който да си днес.
Но ти… докато те обгръщам,
докато с теб градя света,
ме режеш тихо, без да слушаш,
без дори да мигнеш слабо. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up