Безвъзвратно

9 feb 2025, 7:11

Poesía » De amor, Versos blancos, Otra

33 0 0

Правя всичко – без остатък,

без да искам и без дълг.

Приемам те такава – крехка,

буря, пламък, светъл лъч.

Показвам ти – с очи, с ръцете,

с всяка дума, с всеки жест,

че любовта не е победа,

а дом, в който да си днес.

Но ти… докато те обгръщам,

докато с теб градя света,

ме режеш тихо, без да слушаш,

без дори да мигнеш слабо.

Гледаш ме – очи в очи,

а всъщност няма те отдавна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.