Jan 28, 2018, 8:40 PM  

Бих 

  Poetry
363 3 2

                                          На Д.

 

Бих искала да мога да простя.

Да те прегърна със ръце от птици.

Ала не мога... нещо опустя

в наивните ми котешки зеници.

 

Бих искала да бъдеш само мой -

красив и верен, нежен и различен.

Ала е късно... Вятърът и той

повтаря, че светът е прозаичен.

 

Обичала те бих.Да, точно теб.

Със страст възможна или невъзможна ...

Ала обвих сърцето си със креп,

не искам всяка  нощ да е тревожна. 

 

Не мога всяка нощ да търся пак

ръцете ти и устните напусто.

Не мога във настръхналия мрак

да викам отлетяло вече чувство ...

 

 

 

 

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??