28.01.2018 г., 20:40 ч.  

Бих 

  Поезия
372 3 2

                                          На Д.

 

Бих искала да мога да простя.

Да те прегърна със ръце от птици.

Ала не мога... нещо опустя

в наивните ми котешки зеници.

 

Бих искала да бъдеш само мой -

красив и верен, нежен и различен.

Ала е късно... Вятърът и той

повтаря, че светът е прозаичен.

 

Обичала те бих.Да, точно теб.

Със страст възможна или невъзможна ...

Ала обвих сърцето си със креп,

не искам всяка  нощ да е тревожна. 

 

Не мога всяка нощ да търся пак

ръцете ти и устните напусто.

Не мога във настръхналия мрак

да викам отлетяло вече чувство ...

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??