Загубихме се някъде пространствено.
Във времето се търсихме до втръсване.
......................
До цъфналата вишна край вратата ни
стояхме спотаени до възкръсване.
Строшавах тишината на парчета,
а вятърът, по-силен от гласа ми,
отекваше умиращо в сърцето,
където те износих като бебе!
Сега е вече време на различие.
От себе си раздавах без остатък.
Преглъщах те със всяко безразличие, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up