Загубихме се някъде пространствено.
Във времето се търсихме до втръсване.
......................
До цъфналата вишна край вратата ни
стояхме спотаени до възкръсване.
Строшавах тишината на парчета,
а вятърът, по-силен от гласа ми,
отекваше умиращо в сърцето,
където те износих като бебе!
Сега е вече време на различие.
От себе си раздавах без остатък.
Преглъщах те със всяко безразличие, ...