Душата ми е гълъб болен,
изгубил своето крило,
угаснал поглед вперил
в синевата, в своето било...
Било е лято, и било е волно.
Обич, нежност е било,
надежда, трепет,
полъх летен!
Полет!
Но било!
Ще свия моя взор във спомен,
скътан под болното крило,
с пера, посипани в безкрая,
назад към онова било.
© Екатерина Димитрова All rights reserved.