2.12.2010 г., 23:49 ч.

Било е 

  Поезия » Любовна
890 0 4

 

Душата ми е гълъб болен,

изгубил своето крило,

угаснал поглед вперил

в синевата, в своето било...

Било е лято, и било е волно.

Обич, нежност е било,

надежда, трепет,

полъх летен!

Полет!

Но било!

Ще свия моя взор във спомен,

скътан под болното крило,

с пера, посипани в безкрая,

назад към онова било.

 

© Екатерина Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??