Mar 19, 2010, 3:35 PM

Билянините извори 

  Poetry » Other
512 0 2

С ръце водите изворни погалих –

Билянините смолести коси!

 

Съмнения, тъгите си забравих

и потопих в кристалните води...

 

Подобно златни рибки те се скриха

в подмолите на грешната душа.

 

В миг бликна радостта ми, недопита,

ведно с нестихващия ритъм на кръвта!

 

Биляна, теб обича Самуил, но

без капка ревност искам те и аз –

 

от извора на младост, свян и сила,

блажен, да пия в земния си час!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??