19 mar 2010, 15:35

Билянините извори 

  Poesía » Otra
511 0 2

С ръце водите изворни погалих –

Билянините смолести коси!

 

Съмнения, тъгите си забравих

и потопих в кристалните води...

 

Подобно златни рибки те се скриха

в подмолите на грешната душа.

 

В миг бликна радостта ми, недопита,

ведно с нестихващия ритъм на кръвта!

 

Биляна, теб обича Самуил, но

без капка ревност искам те и аз –

 

от извора на младост, свян и сила,

блажен, да пия в земния си час!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??