Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
Apr 23, 2009, 9:28 PM

Бинокъл от фуния 

  Poetry » Other
1620 0 40

Терасата ти странно се смали.
Направих си бинокъл от фуния.
И знаеш ли какво ме порази? -
Приличаше на стъклена кутия.


Накичена със мръсния ти страх
и с чистите ти дрехи и преструвки.
От дни на парапета и седях,
в очакване, че вятър ще ме духне.


Приличайки на палаво дете,
въртях се като ветропоказател.
Надявах се, че може да е днес -
да дойде ураган като приятел.


Дойде. И ме погълна като дъх.
Издиша ме на метри срещу блока.
Леглото си застелих върху мъх
и гледах те затворен, през бинокъл.


Сама си го направих. Откъде
се сетих празнотата да навия?!
Свободна се почувствах за момент,
зад малката обърната фуния.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??