Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
23.04.2009 г., 21:28 ч.

Бинокъл от фуния 

  Поезия » Друга
1647 0 40

Терасата ти странно се смали.
Направих си бинокъл от фуния.
И знаеш ли какво ме порази? -
Приличаше на стъклена кутия.


Накичена със мръсния ти страх
и с чистите ти дрехи и преструвки.
От дни на парапета и седях,
в очакване, че вятър ще ме духне.


Приличайки на палаво дете,
въртях се като ветропоказател.
Надявах се, че може да е днес -
да дойде ураган като приятел.


Дойде. И ме погълна като дъх.
Издиша ме на метри срещу блока.
Леглото си застелих върху мъх
и гледах те затворен, през бинокъл.


Сама си го направих. Откъде
се сетих празнотата да навия?!
Свободна се почувствах за момент,
зад малката обърната фуния.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??