Най-слънчевото синьо на небето,
огряло уж студения декември,
напомня за очите на детето -
невинни, а обхванали вселени.
Снежинки липсват, само че отгоре
валят фотони, смешни и щастливи
и без със сиви делници да спорят,
даряват радост, просто че сме живи.
Дали защото, всъщност, няма зима
и смее ни се слънце благодатно,
прониква в мен една любов без име
и без въпроси, само с лъч от злато!? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up