Най-слънчевото синьо на небето,
огряло уж студения декември,
напомня за очите на детето -
невинни, а обхванали вселени.
Снежинки липсват, само че отгоре
валят фотони, смешни и щастливи
и без със сиви делници да спорят,
даряват радост, просто че сме живи.
Дали защото, всъщност, няма зима
и смее ни се слънце благодатно,
прониква в мен една любов без име
и без въпроси, само с лъч от злато!?
Как всичко дребно, лесно губи смисъл,
когато те превзема необята!
Навярно, Господ сам ме орисал,
да сея смях и лудост над земята.
Не чакам чудеса, едва ли има,
но следвам пътя светъл към звездите
и не броя минути и години,
а бисерите, светещи в следите
на всеки жест, избликнал от душата,
на всеки дъх, затоплен с жива обич...
Звъни с кристални трели тишината
в сърца, за приключения готови.
© Вики Всички права запазени
Поздравления!