Както рибарските шхуни мълчат,
някъде, в тихо пристанище -
все ветрове и посоки мечтах,
а съм извън океаните.
Аз съм бръшлянът по тази стена -
впила съм себе си в думите.
Дишам живота почти на инат -
кратко, по навик, безшумно.
Станах за своите бялата врана -
нас ни делят разстояния.
А съм за чуждите толкова странна,
че ми заспа настоящето. ...