27 oct 2014, 18:46

Битие 

  Poesía
896 0 10

Както рибарските шхуни мълчат,

някъде, в тихо пристанище -

все ветрове и посоки мечтах,

а съм извън океаните.

Аз съм бръшлянът по тази стена -

впила съм себе си в думите.

Дишам живота почти на инат -

кратко, по навик, безшумно.

 

Станах за своите бялата врана -

нас ни делят разстояния.

А съм за чуждите толкова странна,

че ми заспа настоящето.

Мене ме скриха парцали мъгла,

и приласка ме неслучване.

Дребна съм, а е огромен светът

и съм... по-чужда от чуждите.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря ви от сърце за хубавите коментари!
  • Опитомяваш думите!!!
  • Усетих повече от тъга, изразена някак кротко, безшумно... Може би затова се е получила една силно въздействаща творба...
    Поздравления за хубавото стихотворение, Радост!
  • КРАСИВО Е, ДОРИ ТЪГАТА В НЕГО , А ТЯ Е ПЪРВООСНОВАТА , ДОРИ БОЛКАТА ,
    ДОКОСВА СЕТИВАТА И СЯКАШ ЗАЕДНО С ТЕБ СМЕ ХВАНАЛИ МОЛИВА И ПИШЕМ НОСЕЙКИ СЕ ИЗ "ПАРЦАЛИТЕ МЪГЛА" ИМАШ КРАСИВ ИЗРАЗ
  • "Аз съм бръшлянът по тази стена -
    впила съм себе си в думите." Поздравления!
  • Хубав, болезнен стих!!
  • Регина, благодаря за поезията!
  • Мене ме скриха парцали мъгла,
    и приласка ме неслучване.
    Дребна съм, а е огромен светът
    и съм...по-чужда от чуждите.
    Желая ти по-ведро настроение и успех!
  • Поздравления за докосващия стих!
  • И все по–чужди стават бреговете
    с пристанища досадно шумни...
    Оставих там да шетат ветровете,
    дано издухат страстите безумни!
Propuestas
: ??:??