Събудена от утрешното слънце,
(днешното забрави да изгрее)
ангел със крила прекършени
на кладата на самотата тлея.
С мътен блясък изгревът отчаян
търси път през облаците черни.
Оковите на собствената обич -
строшени с обещания неверни.
Сълзúте неизплакани присядат
и думите превръщат се в ножове,
дълбаещи дълбоко във сърцето,
обилно напоени със отрова. ...