16 jun 2009, 0:40

Битка 

  Poesía » De amor
582 0 5

Събудена от утрешното слънце,

(днешното забрави да изгрее)

ангел със крила прекършени

на кладата на самотата тлея.

 

С мътен блясък изгревът отчаян

търси път през облаците черни.

Оковите на собствената обич -

строшени с обещания неверни.

 

Сълзúте неизплакани присядат

и думите превръщат се в ножове,

дълбаещи дълбоко във сърцето,

обилно напоени със отрова.

 

... С мътен блясък залезът си тръгва

и вечерта превръща се в арена,

където в смъртна битка се изправят

собствените чувства срещу мене.

 

В тази битка страшно неизбежна

единствено един ще оцелее,

а няма връщане назад и трябва

слънцето отново да изгрее...

 

И аз ще оживея да го видя.

След този сблъсък пак ще оцелея.

Ще стана и свободна ще си ида,

и пак ще се науча да се смея.

 

Ще се кача на кораба на дните,

ще се науча да творя изкуство.

Ще плавам дни и нощи по вълните,

докато срещна следващите чувства.

 

Докато падна безвъзвратно победена

и последната си битка не загубя.

Тогава, може би, ще срещна тебе

и, може би, тогава ще се влюбя.

© Мартина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??