Всичко се обърка от година.
Нищо не върви нормално днес.
Сякаш красотата си замина –
тъжна, без посока и адрес.
Няма вече в парка и дечица.
Люлките люлеят се сами.
Някъде самотна е старица.
Другаде цъфтеят младини.
Тихо се чернее самотата.
Нощем тя запява за смъртта.
Стиховете бранят ли душата
в тези нечовешки времена? ...