thedac (Димитър Драганов)
873 1129
24.11.2020 г., 1:07 ч.

Благодаря 

  Поезия » Философска, Гражданска
203 1 2

Всичко се обърка от година.
Нищо не върви нормално днес.
Сякаш красотата си замина –
тъжна, без посока и адрес.

Няма вече в парка и дечица.
Люлките люлеят се сами.
Някъде самотна е старица.
Другаде цъфтеят младини.

Тихо се чернее самотата.
Нощем тя запява за смъртта.
Стиховете бранят ли душата
в тези нечовешки времена?

Моля се за хората в престилки.
Зная, че безкрайно ги боли.
Всеки ден живеят на бесилки.
Мъката съсича ги на три.

Тичат и не смеят да заплачат.
Свили са се техните сърца.
Мисля, че приличат на пазачи –
смелите пазачи на света!

Колкото слова и да напиша,
искам да завърша от душа:
докато спокоен съм и дишам,
лекари, на вас благодаря!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??